Джек Лондон, с вероятно рождено име Джон Грифит Чейни (документите

 Джек Лондон, с евентуално рождено име Джон Грифит Чейни (документите му са изгубени по време на огромното земетресение в Сан Франциско през 1906 г.) е американски публицист, създател на над 50 книги и към двеста описа, в които увлекателно се разказва силата на природата и битката за оцеляване в сложни условия. Сред най-известните му романи са „ Морският вълк “, „ Белия зъб “, „ Дивото зове “, „ Мартин Идън “, „ Лунната котловина “, „ Белю Пушилката “ и други

 Джек Лондон, чийто биологичен татко евентуално е известният на времето „ професор “ астролог Уилям Чейни, е роден на 12 януари 1876 година в Сан Франциско. Фамилното име Лондон е на осиновителя му. Като юноша Джек научава, че не е наследник на мъжа, който е смятал за собствен татко и написа на Уилям Чейни, само че получава леден отговор от него, в който Чейни акцентира, че в никакъв случай не е бил женен за майка му и даже декларира, че е импотентен.

 Детството на Джек минава в беднотия. След довеждане докрай на главно обучение през 1889 година, той стартира работа в консервна фабрика на 12-часов работен ден, като работното време постоянно е удължавано и до 16 часа. Търсейки излаз от този отвратително тежък труд, Джек Лондон взема пари назаем, купува на остаряло малко корабче и става ловджия на стриди без позволение. След няколко месеца обаче корабчето напълно грохва и не става за нищо. Тогава Лондон минава на страната на закона и става член на Калифорнийския риболовен патрул. През 1893 година пътува до Япония на борда на шхуна за ловене на тюлени. Когато се завръща, заварва Оукланд, Калифорния, в вълнения от работен митинги. Джек Лондон към този момент е без работа и става друмник. През 1894 година прекарва 30 дни в затвор за скитане.

 След редица завършения Лондон се връща към цивилизования живот, приключва междинното си обучение и съумява, с упорита самоподготовка през цялото лято, да влезе в университета на Калифорния през есента на 1896 година, само че още на идната година се прости с фантазията си за висше обучение заради безпаричие. През целия си живот Джек Лондон се самообразова. Той е човек с всестранни ползи. Личната му библиотека наброява 15 000 тома.

 През 1897 година Лондон отпътува за Клондайк и става златотърсач, като се снабдява в случай че не със злато, то най-малко със златен материал за първите си сполучливи разкази. Може да се види къщата му от интервала в Аляска направена на половина от истинската къща в която е живял в Аляска наоколо до пристанището на Оукланд на площад наименуван на негово име „ Джек Лондон Скуеър “, другата половина от истинската къща е в Канада. Джек Лондон стига до заключението, че единствената му вяра е да получи обучение и да „ продава мозъка си “. През целия си живот гледа на писането като на работа, то е неговият билет за изплъзване от бедността, средство да победи богатите, играейки по техните правила. По това време Лондон става социалист.

 От 1898 година стартира съществено да се бори да бъде оповестен – тази негова борба е разказана незабравимо в романа му „ Мартин Идън “ (1909). За първия си оповестен роман получава единствено 5 $ и за малко не се отхвърля от писателска кариера. По личните му думи той е „ избавен – в дословния и преносния смисъл на думата “, когато различен негов роман е признат и обезщетен добре, цели 40 $. През 1900 година той към този момент има 2500 $, които се равняват на 50 000 днешни.

 През 1901 година социалистическата партия издига кандидатурата на Джек Лондон за кмет на Оукланд, само че изборите печели различен претендент. Лондон се отдава на упорита писателска активност, която му донася необятна известност още приживе. Пише както художествени, по този начин и публицистични творби. Първият му разказ, „ Синът на вълка “, е оповестен през 1900 година В „ Дивото зове “ (1903) голямото домашно куче Бък открива, че инстинктът му непреодолимо го влече към дивия живот и става лидер на вълча глутница. „ Белият зъб “ (1906) и „ Сияйна зора “ (Burning Daylight) (1910) са посрещнати с жив интерес от необятната читателска аудитория.

 През 1900 година Джек Лондон се дами за Елизабет (Бес) Мадърн, само че домът им става полесражение на конфликти сред Бес и майката на Лондон. Три години по-късно той напуща първата си брачна половинка и двете им дъщери и след време се дами за Чармиън Китридж, редактор и почитателка на спортни занимания навън. „ Пътешествие със „ Снарк “ (The Cruise of the Snark)(1913) е спомен от пътешествието на Джек и Чармиън Лондон през Тихия океан. Бракът им продължава до гибелта на писателя. Чармиън е първообраз на доста женски характери в творчеството на Лондон, като да вземем за пример Паола от „ Малката господарка на огромната къща “ (The Little Lady of the Big House) (1916).

 През 1910 година Джек Лондон купува ранчо от хиляда акра в Глен Елън, окръг Сонома, Калифорния за 26 000 $. Той написа: " След жена ми, ранчото е най-скъпото нещо на света за мен “. Писането, постоянно комерсиално занятие за него, в този момент се трансформира още повече в средство за печелене на пари. „ Пиша книги, само с цел да прибавя още акри към превъзходното си имение “. През последните години на живота си се усеща колеблив. Социалистическите му възгледи влизат в прорез с любовта му към личния му парцел. През 1916 напуща социалистическата партия, като декларира, че го прави само тъй като на партията ѝ „ липсва огън и борбеност и е изгубила интереса си към класовата битка “.

 Фактите към гибелта на Джек Лондон са противоречиви. В смъртния му акт е записано, че е умрял на 22 ноември 1916 година от уремия, само че съгласно клюки той се е самоубил. Съществува версия, съгласно която е умрял от свръхдоза морфин, който през последните си години е взимал против болки. Прахът от тленните му остатъци, дружно с тези на брачната половинка му Чармиън, е заровен в обикновен гроб в Глен Елън, Калифорния, белязан единствено от един огромен овален камък, обраснал с мъх.

Предпочитам да съм пепел пред прахуляк. Предпочитам искрата ми да изгори в ослепителен пламък, вместо да бъде задушена от изгниване. Предпочитам да бъда превъзходен метеор, всеки мой атом прелестен искра, пред заспала и непрекъсната планета. Функцията на индивида е да живее, не да съществува. Не бива да изгубвам дните си, пробвайки се да ги удължа.

Животът не е въпрос на това да имаш хубави карти, а от време на време на това да изиграеш неприятните карти добре.

Кокалът, подхвърлен на кучето, не е състрадание. Милосърдие е, в случай че споделите кокала с кучето, когато сте гладни колкото него.

Да можеш да забравяш – това е здрав разум. Непрекъснато да си спомняш – това е смахнатост, полуда.

И тия ще ви любят, Мартин, само че повече ще обичат своя миличък морал. А вие имате потребност от превъзходно неуважение към живота, имате потребност от велики, свободни души, от ослепително блестящи пеперуди, а не от дребни сиви молци.

Във вашия космос, види се, няма място за любовта. А в моя – красотата е единствено прислужница на любовта.

Животът доближава връхната си точка, когато реализира в най-пълен размер това, за което е предопределен.

Никой не може да насилва своята природа, без тя да си отмъсти.

Целта на живота е месо. Самият живот е месо. Животът почива върху различен живот. Имаше два типа животни: едни, които ядат, и други, които биват изяждани. Законът за хищниците гласеше: " Изяж или ще бъдеш изяден ". Вълчето не можеше да дефинира закона в такива ясни и точни понятия, а и не се занимаваше с главните правила, върху които почиваше този закон. То даже не мислеше за закона – спазваше го, без въобще да мисли за него.

Среща се и такова въодушевление, което съставлява връхната точка на живота, над която животът не може повече да се издигне. Но парадоксът на битието е подобен, че това въодушевление те обгръща, когато кипиш от живот, а то те кара напълно да забравиш, че си жив. Това въодушевление, тази давност на съществуването, превзема индивида на изкуството, когато изгаря в пламъците на вдъхновението; то обгръща и боеца, изгубил сражението, само че отказващ прошка в опиянението на боя…

Знаете ли, че единствената цена, която животът има, е цената, която той самичък си придава? Разбира се, и тази цена е пресилена, защото животът е по нужда привързан към себе си.

Не пребивавам поради това, което светът мисли за мене, а поради това, което аз мисля за себе си.